„КОГДА СТАРИННЫЙ ГОРОД МОГИЛЕВ...”
Игорь Иванович Шкляревский (р. 1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩОМ ТАМ В ГРАДА СТАРИНЕН МОГИЛЬОВ
Щом там в града старинен Могильов
смел вик на гарвани над памет пада,
смъртта на баба с първата любов
се сливат за момчето – без пощада...
Преплита дива ябълка листа
и мокър кръст, от ветровете гонен,
изскубнат е от хищните й клони
натам, където зрее вечността.
Оркестър траурен над светла пръст.
Нахлува грак! И в ябълкова пяна
потъва като мачта тъмен кръст
и тъна аз в терзания, че няма
как да разтворя радостта в печал,
и след ковчега нося мойта жал
с молба към баба за последна прошка;
до полутраурната песен още
тоз весел грак и първата любов...
През пролетта ще дойда в Могильов,
с каскада от тополи ще шумя!
Над улиците дим зелен ще пада.
И черната размекната земя
ще ми шепти за мойта ранна младост.
Затуй, че бе животът щедър с мен,
макар че буйни дъждове ме ляха,
затуй, че в мъки, песни и подем
любов и черен хляб ми сладки бяха.
Ударения
ЩОМ ТАМ В ГРАДА СТАРИНЕН МОГИЛЬОВ
Штом та́м в града́ стари́нен Могильо́в
смел ви́к на га́рвани над па́мет па́да,
смъртта́ на ба́ба с пъ́рвата любо́в
се сли́ват за момче́то – бе́з пошта́да...
Препли́та ди́ва я́бълка листа́
и мо́кър кръ́ст, от ветрове́те го́нен,
изску́бнат е от хи́щните й кло́ни
ната́м, къде́то зре́е вечността́.
Орке́стър тра́урен над све́тла пръ́ст.
Нахлу́ва гра́к! И в я́бълкова пя́на
потъ́ва като ма́чта тъ́мен кръ́ст
и тъ́на а́з в терза́ния, че ня́ма
как да разтво́ря радостта́ в печа́л,
и след ковче́га но́ся мо́йта жа́л
с молба́ към ба́ба за после́дна про́шка;
до полутра́урната пе́сен о́ште
тоз ве́сел гра́к и пъ́рвата любо́в...
През пролетта́ ште до́йда в Могильо́в,
с каска́да от топо́ли ште шумя́!
Над у́лиците ди́м зеле́н ште па́да.
И че́рната разме́кната земя́
ште ми шепти́ за мо́йта ра́нна мла́дост.
Зату́й, че бе́ живо́тът ште́дър с ме́н,
мака́р че бу́йни дъждове́ ме ля́ха,
зату́й, че в мъ́ки, пе́сни и поде́м
любо́в и че́рен хля́б ми сла́дки бя́ха.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Шкляревский
КОГДА СТАРИННЫЙ ГОРОД МОГИЛЕВ...
Когда старинный город Могилёв
Грачи отважным криком оглушали,
Смерть бабушки и первая любовь
Не пощадили мальчика – совпали…
Переплелись, как яблоня-дичок
И мокрый крест, расшатанный ветрами,
И вознесённый, вырванный ветвями
Туда, где вечность синяя течёт.
Сверкал под солнцем траурный оркестр.
Взвивался грай! И в яблоневой пене
Тонул, как мачта, потемневший крест,
А я казнил себя за неуменье
В своей печали радость утопить,
И шёл за гробом, словно шёл просить
В последний раз у бабушки прощенье
За это полутраурное пенье,
Весёлый грай и первую любовь…
Весной приеду в город Могилев,
И зашумят на круче тополя!
Зелёным дымом улочки заполнит.
И чёрная размокшая земля
О самой ранней юности напомнит.
О том, что жизнь была ко мне щедра,
В лицо и в спину ливнями хлестала,
О том, что горя, песен и добра,
Любви и хлеба чёрного хватало.
---------------
Руският поет и преводач Игор Шкляровски (Игорь Иванович Шкляревский) е роден на 25 юни 1938 г. в гр. Белиничи, Могильовска област, Белоруска ССР. Учил е в Могильовския педагогически институт, а през 1965 г. завършва Литературния институт „Максим Горки”. Автор е на книгите „Я иду” (1962 г.), „Лодка” (1964 г.), „Фортуна” (1968 г.), „Воля” (1972 г.), „Тень птицы” (1976 г.), „Три повести” (1976 г.), „Тайник” (1981 г.), „Избранное: Стихотворения и поэмы” (1984 г.), „Слушаю небо и землю” (1985 г.) и др. Превежда поезия от белоруски, български, словашки и др. езици; неговият поетически превод от древноруски на „Слова о полку Игореве” е признат за най-добрия превод на ХХ в. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1964 г., член е на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР (1985-1991 г.), на Союза на писателите на СССР (1986-1991 г.), на изпълкома на Руския ПЕН-център (от 1989 г.), съпредседател е на Союза на руските писатели (от 1991 г.). Живее в Москва.